Посвещаваме този разказ на стихията, за мъките и чистата, неподправена опасност; на усмихалцето Яна – нашата дъщеря. Посвещаваме го и на всички, които ни вярваха – на оптимистите, с помощта на които станахме пътешественици и експериментатори.

Юлия и Дончо Папазови

Предговор

към 'С Джу през Пасифика'

(издателство Народна младеж, София, 1977) 

 

Във всеки момент по водите на Световния океан плават около 40 000 плавателни съда и все пак в него човек може да се чувства съвсем сам. Това се отнася особено за открития Пасифик, където самотни мореплаватели, които се движат настрана от главните морски пътища, могат седмици наред да не срещат следи от кипящия живот на обитателите на нашата населена планета. Тук е значително по-слабо и замърсяването на морската вода, този бич на съвременната цивилизация. На 31 май 1976 година Папазови съобщиха от Папеете: „Като се изключи Хумболтовото течение, Тихият океан е сравнително чист. Много по-чист от Атлантическия океан”.

Далеч от сушата и радиото като че ли не е така шумно. А връзката с брега става невъзможна с приемник с ниска мощност, инсталиран на борда на малка лодка.
Като моряк, прекарал повече от половината си живот в морето, аз познавам много добре трескавите приготовления в последната минута, страхът, че нещо важно може да се забрави, последните сбогувания и после, когато сушата започне да се смалява, несравнимото чувство, че си се отдалечил от грижите на сухоземния живот - няма вече телефони, няма вестници, няма го напрегнатия ритъм в съвременното общество. Пред теб е единствено морето, небето, морските птици и рибите, с които отсега нататък ще съжителстваш.

Морето е суров и безмилостен господар и горко на всяко крехко човешко същество, което не се съобразява със силата на вълните при щорм. За да преплаваш благополучно 12 000 километра – разстоянието между Лима и Сува – на осем-метров съд, действително се изисква истинско майсторство и солидни познания по мореходното изкуство.

Такава бе експедицията „Планктон – ІV”, по време на която младото българско семейство Дончо и Юлия Папазови измина на „Джу-V” – корабна спасителна лодка, маршрута от Лима (Перу), Папеете (Таити), Апия на Западно Самоа до Сува – столицата на островите Фиджи.

Дончо е икономист, роден в София. Обича морето и осмисля влечението си като изучава физиологичното и биохимичното въздействие на планктона върху човешкия организъм с оглед на неговото използване за храна от хората в морето. Това беше неговото четвърто пътешествие (оттук името „Планктон – ІV”). Следващата, последната експедиция от програмата „Планктон” ще бъде обиколка на света.

„Планктон – ІV” е третата експедиция на Юлия. Тя е пианистка по образование, но тъй като в „Джу-V” нямаше място за пиано, тя стана снабдител, готвач и радист.

Във всяко пристанище, предвидено за престой, Папазови проведоха биохимически изследвания и цялостен медицински преглед. Освен това те извършиха наблюдения за нефтени петна и корабни отпадъци. Тази тяхна дейност е включена в глобалното изследване на морската среда, провеждано от Междуправителствената комисия по океанография към ЮНЕСКО.

Малкият размер на „Джу-V” и това, че екипажът е близо до морската повърхност, създава изключително благоприятни условия за визуални наблюдения на замърсяванията на морската вода, много от които биха останали незабелязани от издигащия се на 10-15 метра, при това затворен мостик на един съвременен търговски кораб.
Аз пазя като спомен от тяхното пътешествие оригинала на екипажния списък, в който е записано: „Дончо Ботев Папазов, капитан, и Юлия Григорова Гурковска, моряк”.

 

Дезмънд Скот
Главен секретар на Междуправителствената комисия по океанография към ЮНЕСКО