Дончо Папазов

...вече и в океана на световната мрежа

  • Увеличете шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намалете шрифта


Е-мейл Печат

Предговор

към 'С Джу през Атлантика'

(издателство Народна Младеж, София, 1975)

 

 

Жаждата за надживяване печели привърженици.

Когато през 152 пресякох Атлантическия океан върху гумена лодка наречена "Еретик”, без да отнасям със себе си, нито храна, ни вода, мнозина ме обявиха за луд.

А всъщност желанието ми беше да се озова в същите условия, в които попадат корабокрушенците – без храна и вода и като връх – в пълно отчаяние.

Жаждата биваше утолявана с морска вода, със сока от рибите и дъждовната вода; гладът бе премахнат ядейки жива риба, а скорбутът – чрез планктон; отчаянието също трябваше да бъде победено.

В това се състоеше експедицията „Еретик”.

И може би моят опит получи най-добър отзвук в България.

Още през 1969 година трима млади българи прекараха няколко дни само с морска вода и планктон.

И сега, приключението, за което ще четете.

То показва страстта към морето, жаждата за живот, динамиката на една ентусиазирана младеж.

С радост им благодаря тук и им вдъхвам кураж: те помагат на каузата в стремежа за надживяване.

Фактът, че именно българските младежи подеха факела ме прави още по-щастлив да бъда капитан от далечното плаване на българския флот.
Браво приятели мои, вие сте мои синове и мой екипаж!

 

Ален Бомбар
Главен представител на Научната фондация „Пол Рикар”, Морска обсерватория, Франция