Дончо Папазов на 70 и на 75

ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ ПРЕСИЧАНЕТО НА АТЛАНТИКА С “ДЖУ” IV

Детелина Барутчиева по книгата на Дончо и Юлия Папазови „ С Джу през Атлантика“ (1975)

По случай годишнината от пресичането на Атлантика издателство Фама планира преиздаване на книгата.

НА 16 ЮЛИ 1974 Г. ЗА ПЪРВИ ПЪТ В ИСТОРИЯТА НА СВЕТОВНОТО МОРЕПЛАВАНЕ СПАСИТЕЛНА КОНВЕНЦИОНАЛНА ЛОДКА С ПЛАТНА И БЕЗ КИЛ ПРЕМИНАВА ОКЕАН.

Историята на мореплавателите Дончо и Джу Папазови тръгва през далечната 1970 г., когато в продължение на две седмици Дончо и лодката “Джу” II плават в Бургаския залив.

Плаването от Варна до Сочи е през 1972. През 1974 с “Джу” IV пресичат Атлантика.
През 1976 г. плават с “Джу” V през Пасифика.
Тръгват на околосветско пътешествие с яхтата “Тивия” през 1979. С тях е и дъщеря им Яна.
На самотния си “невъзможен” път около света Дончо се впуска през 1988 г.

Гладуването на бъдещия прочут мореплавател интригува Института по хранене, а планктонът става причина за всички последващи плавания на конвенционалните спасителни лодки “Джу”.

“Не тръгнахме само, за да пресечем океана, както правят обичащите да плават. Изследвахме състоянието на човека в крайно тежки условия и провеждахме наблюдения на замърсяването на океана. И разбира се, снимахме,” споделя днес капитанът Дончо.

Ще натъртя - за първи път в историята на световното и българското мореплаване океан се пресича с платна. И то със спасителна лодка.

Това е “Джу” IV с екипаж Дончо и Юлия Папазови.

СКЪПА ДЖУ, СКЪПИ ДОНЧО!

С Дончо и Джу ме свързва старо семейно приятелство. Покрай Димитър Езекиев, тогава мой съпруг, се сдобих с тръпката да ги изпратя и посрещна след някои от плаванията.

Стисках им палци, редях заклинания, пращах им обич и ги очаквах да се приберат. Завръщането им се превръщаше в супер купон в името на живота.

“Сега сме в болница. С Джуто доброволно поискахме да ни оперират апендиксите”.

Така започва необичайната изповед на едно опасно приключение, белязано от огромни вълни, бурни ветрове, студени дъждове, непоносими жеги, мокри дрехи, морски чудовища и всякакви други чудесии, невиждани и непознати на средностатистическия обитател на планетата ни. Целта на тези перипетии далеч не е само удоволствието. Нашите двама пътешественици, в случая семейство Дончо и Джу Папазови прекосяват през 1974 г. Атлантика, за да извършат експерименти с планктона.

“НЕ БЯХМЕ ВИЖДАЛИ ОКЕАН нито от брега, нито от въздуха. За втори път попадахме на спасителна лодка с платна. Разстоянието от Гибралтар до Куба трябваше да вземем само с едно спиране - на Канарските острови. Бяхме наясно, че в края на дългото плаване ще хванем сезона на ураганите. А се налагаше да се движим по най-дългата страна на Бермудския триъгълник. Беше си изпитание, но го преодоляхме,“ споделя след половин век Дончо.

“Има голяма разлика в плаването с яхта и плаването със спасителна лодка. С яхта е много по-безопасно, защото тя има кил и по принцип не може да се преобърне. Но ако се преобърне, се изправя отново. Ако спасителната лодка се преобърне, тя не може да се върне в старото положение. В наше време плаването се извършва с помощта на уреди, които показват мястото. Ние трябваше да определяме къде се намираме със секстант по слънцето и звездите, което е трудно, когато се клати лодката. Тя върви само по посока на вятъра или перпендикулярно на него. Спокойно можеш да изпуснеш пристанището, което си обявил в програмата. Невъзможно е да се върнеш обратно. С яхта винаги можеш да лавираш.” “В експедиции, подобни на нашата, почти няма романтика, всичко е груб изморителен труд”.

Помпи, кофи, газени лампи, електрически фенерчета. Вода - ограничена до 50%, стерилизирана в консервни кутии, за да не се развали. Храна - 40 % от минималните калории, главно сухи плодове, маслини, ядки, 18 компота и 45 консерви с месо по 200 грама едната.

На “ДЖУ” IV се пада късметът да прекоси океан. Товари се във Варна на кораба “Васил Априлов” и тръгва с него до Гибралтар.

Последни проби на кръв, урина, обмяна. Последни прегръдки с екипа на БНТ, който ще заснеме тръгването.

Пет фута под кила, приятели!

“Ура! Вятър, и то източен! Попътен!”

“Вятърът става все по-силен”. Атакуват ги акули.

На 8 май в 1.30 часа навлизат в Атлантическия океан.

Сравнително добро време, свеж вятър, нормална вълна. Странна, но и приятна гледка. Оранжева лодка, оранжеви платна. Джуто с дълга руса коса.

Невероятната Джу, изящна, красива, пианистка, музикален оформител в СНПДФ “Време”, без никакви усилия би се прехвърлила в спасителна лодка от прием при английската кралица. Което си качество и след доста години доказва като шеф на кабинета на първия демократично избран президент Желю Желев.

За да избегне мислите за напрегнатото всекидневие, докато е на вахта, Дончо съчинява разговори с извънземни същества. Те обикновено са критика на социалистическата действителност и засягат също опазването на околната среда.

След овациите за доброто време океанът побеснява. Планини от вода пълнят лодката. Помпата не насмогва и Дончо вкарва в действие кофите. Омаломощен е от мускулна треска и морска болест. Ляга, където завари с мокри дрехи. Когато Джу е на румпела, заспива между две вълни.

Лодката се накренява, понякога бордът се изравнява с океана.

Молят се да не се срине вълна над тях. Оверкилът, преобръщане по надлъжната ос, за “Джу” ще бъде фатален. Подобна картина ще се повтаря нееднократно по време на

цялото 63-дневно плаване, което започва на 8 май и завършва на 16 юли 1974.

“Безсънието ни скапва бавно и методично…От време навреме

гризем сухар и толкова….Чудя се откъде Джуто взема сили”, пише Дончо.

На най-оживения път в света се кръстосват посоките от Арабските страни, Япония, Щатите, Южна Америка. Всеки насрещен или застигащ ги кораб е проблем. Затова нощем осветяват платната с електрически фенерчета. Би трябвало дежурните на вахта на големите съдове да забележат оранжевото петно и да сигнализират. Но екипажът не е спокоен. Не им излизат от главата прегазените и безследно изчезнали пътешественици, оставили зад себе си деца сираци.

Движат се единствено на компас. Прекрасни залези. Изгревите са мътни.

По очилата им се лепи сол. Джуто се спъва непрекъснато, лицето й посинява и хлътва, русата й коса е сплъстена от морската вода. Дончо се разнежва. “Джу е за мен огромна опора, не само във физическия смисъл. Мило мое момиче, възхищавам ти се като виждам как добре се владееш, как без ропот и вайкане понасяш умората и неизвестността.…”

УРА! КАНАРИТЕ!

Изтощени до крайност, влизат в пристанището на Лас Палмас. А после пристъпват и в прочутия Наутико Клъб. Пресконференция. Заедно с току-що избрания френски президент Жискар д’ Естен делят първите страници на вестниците.

Не спират задълго тук, защото ги очакват още много денонощия преди финала. Първо обаче храната!

Успяват да се сдобият с френски тропически шлемове и да обядват заедно с моряците на българския траулер Бекас, където откриват приятели от Созопол. Четвърто и последно изпращане по време на настоящата експедиция след София, Варна, Гибралтар, Лас Палмас…Джуто е накичена с цветя. Появяват се журналисти, оператори, звукооператори, познати, загрижени и любопитни островитяни. Двамата говорят по микрофони, позират, стискат ръце, усмихват се, приемат и раздават целувки…

Сбогом, Канари!

Оттук нататък

ДОНЧО И ДЖУ ВСЕКИ ДЕН ЩЕ ЛОВЯТ ПЛАНКТОН

Обаче си мечтаят за кубинската кухня.

Отново се развихря буря и отново ги заливат вълни. Джуто поема управлението, Дончо кофата.

Ликвидирали вноската си за апартамент, за да купят лодката. След като в Института по хранене одобрили идеята му за планктона, Дончо отишъл в редакцията на вестник “Орбита”. Журналистката и негова приятелка Корнелия Божанова го запознала с ентусиаста Димитър Езекиев, по-късно водещ журналист в БНТ. Оказали се на един акъл и експедициите започнали.

Морето е ласкаво. Засега. Радиостанцията обаче създава проблеми.

Продължават да ядат зоопланктон със страхопочитание. До този момент човек не е консумирал толкова дълго този “деликатес”.

Менюто:
Сутрин - чай без захар, половин сухар, 5 маслини, планктон 50 гр.

Обяд - половин сухар, планктон 30 гр.

Вечер - чаша чай без захар, планктон 30 гр

“Джуто ми помага във всичко, нито един път не ме остави да й взема вахтата….в големите бури се чувствах уморен.“

Райска птица, бяла. С дълга опашка.

Глад, слънце, вълни, тясно пространство, открита лодка , липса на кил, развалени консерви, самота, отдалеченост от брега, страх, чувство за несигурност. Липсват Яна, общество, баня, свястно легло.

Крепи ги мисълта, че в околосветското плаване Яна ще е на яхтата с тях.

За Джу Дончо си е на мястото в този свят. Тя му вярва напълно като на капитан и като на Дончо.

На свой ред Дончо намира Джу за най-добрия спътник. Не спира да й се възхищава. Според него е събрала всички качества: ум, бързина, духовитост, доброта, непретенциозност, воля, издръжливост и смелост. Дончо пресмята с логаритмичната линийка, че пътят до Сантяго е двадесет и три Българии. Наоколо дебнат огромни акули, риби меч, урагани, сриващи се вълни, бури, плаващи греди. По-близо или по-надалеч са кораловите рифове, скалите, теченията, прибоите, плитчините.

Движат се по дългата страна на “триъгълника на смъртта”, известен с множество изчезнали кораби и лодки. През това място минават ураганите. Вълните оживяват като призраци.

Хоризонтът е зареден с напрежение. Напрегнати са и те. Освен всичко, Джу се безпокои, че е бременна.

На 10 юли в 11 часа и 30 минути виждат Хаити.

ПЪРВОТО В СВЕТА ПРЕСИЧАНЕ НА ОКЕАН, в случая Атлантическия, от Европа до Америка с корабна спасителна лодка с платна и то българска, е вече факт.

Обаче идва най-трудната нощ. Хваща ги опашката на ураган. Опасност от бряг няма. Няма и слънце.

“Точно такъв живот обичам. За радостта, че си се оправил, за приятното чувство, че си накрая на силите си, надделял и можеш още, заради познатата отпуснатост и липса на всякакви мисли след голямо усилие, заради прекрасното море в буря човек си струва да мине океана.”

Куба се вижда. Кабо Мейси. Бавен ход. Карибски планктон. Предпоследно бръснене за Дончо. Военен кубински катер. Каква радост! Първите хора от 52 дни!

Посрещат ги с насочени от три страни картечници и ги арестуват.

Те отказват храна, за да не повредят пробите след дългото гладуване. Изчакват да се направят всички изследвания. След 24 часа получават разрешение да тръгнат.

Сантяго де Куба. На кейовете ги очаква почти цялата колония българи.

Два дни по-късно се разбира, че Дончо е отслабнал с почти 19 кг, а Джу - с 9. Обаче не е бременна. Било е промяна във функциите на организма в резултат на тежките условия и глада.

Оттук нататък единствената им мечта са България и прегръдките на Яна.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

В медиите

Дончо Папазов: Привличат ме Изтока и дивите места :: интервю, автор Димитър Николов, в. 'Новинар', 20.02.2009

Невъзможните пътища на двама мъже” - Петко Бочаров и Дончо Папазов в една история за прехода :: интервю, БНТ, 20.02.2009

Рожден ден на нашия легендарен национален мореплавател Дончо Папазов :: редакционен съвет на в. 'ПРО и АНТИ', 26.02.2009

Рождения ми ден :: автор Дончо Папазов, в. 'ПРО и АНТИ', 26.02.2009

_____________________________________________

Дончо Папазов на 75 - Първият човек, обиколил "невъзможния път" без спиране :: Мартин Маринов, в. "Клуб 50+", 21.02.2014

За един живот, изпълнен с приключения – разговор с Дончо Папазов :: БНТ, 24.02.2014

Дончо Папазов събира 100 приятели за 75-ия си юбилей :: Мариела Балева, в. "Преса", 20.02.2014

Дончо Папазов гост на "Нощен Хоризонт" :: БНР, 28.04.2014